Покрай празниците обикновено културния живот в градовете се размърдва – организират се концерти (Коледни и не само), изложби, арт прояви. От известно време бях чувала и виждала на снимки уникалните лампи на Ники Табаков и знаех, че организира работилници за изработването им в различни градове. Задоволството и очакването ми бяха значителни, когато разбрах, че ще се състои подобна в моя град.
Освен себе си, записах и дъщеря ми за участие, използвам всяка възможност да я приобщя към естетиката и креативността, за да се формира като дама с изтънчен вкус и деликатни умения. Участвали сме в какви ли не ателиета- по декупаж, изработка на бижута, рисунки върху стъкло и смятам, че всички тези късчета творения подсилват в човека апетита към живота и го изграждат като необикновена личност. Да имаш случай да бъдеш част от ателието на Ники Табаков, да изработиш уникален сноп светлина точно преди Коледа е несравнимо преживяване. За подобни дейности е важна не само спецификата на ръкотворчеството, а и мястото, където ще се прави. В случая изборът беше повече от подходящ – Градската художествена галерия, а инициаторите на събитието: Община Благоевград, се бяха погрижили и за вдъхновяващ музикален фон.
Цялостната атмосфера предразполагаше идейност и изобретателност, а майстора на лампите Ники със своята отзивчивост и съзидателност, допълваше обстановката и придаваше на процеса магично настроение. Малка предколедна работилница, където вместо елфи творят благоевградчани, а вместо Дядо Коледа окуражава Ники. Традиционно носителите на особени дарби ги пазят умело и се боят да представят уменията си на другите, за да не изгубят клиентите си и да се предпазят от конкуренция. Нестандартният му подход се дължи на убеждението му, че най-ценното е човек сам да направи нещо и колкото повече хора правят лампите му, толкова повече ще се интересуват от тях и това служи повече като реклама отколкото като предпоставка за надпреварване.
Забележително убеждение на необикновен човек. Невъзможно е да сравня изработката не лампа с някакво друго ръкотворчество. Майсторът на лампи е подготвил скелета на светилото, но това как ще светне зависи от духа на всеки от нас. Затова и накрая няма две еднакви лампи – всяка отразява личното усилие и оттенъците на конкретната душа. Техническият процес, описан в една стъпка, е облепване на разноцветна непалска хартия върху готова метална конструкция, подготвена предварително от Ники. Притеснявам се, че представям метода по подобен елементарен начин, но това е само за първоначална представа на тези, които нито са чули, нито видели вълшебните лампи на Ники Табаков. Тези, които са се докоснали до това арт чудо, знаят, че дейността е неописуема, а преживяна. За всеки по различен, самобитен и задължително пречистващ начин.
Изборът на цветове и декорации, съчетанието им, прецизността в облепването говорят без задръжки за вътрешния свят на автора. От една лампа светна коте, от друга – Малкият принц, от трета – сърца и звезди. Символи, отношение, капризи, съчетани в един светещ предмет, който носи послание от и за, без да е необходимо да бъде правилно разчетено, а усетено. Послание, което радва и въздейства и осветява домовете ни по неповторим приветлив начин. Нашите домове или тези, за които сме избрали да изработим лампите.
В случая дъщеря ми направи подобен избор – тя майстори лампа за близка приятелка, която скоро има рожден ден. Когато предпочитаме да подарим труда си, изборът на получател не е случаен и обичайно тогава влагаме повече старание и въображение, за да достигнем резултат, който ще се хареса и ще повлияе. Убедена съм, че подаръкът на дъщеря ми ще бъде почувстван и ще сбъдне предназначението си да осветлява и без друго пъстрата душевност на получателката и да и напомня, че пламъкът на приятелството им е многоцветен и неизменен. Неслучайно на всяка страна на лампата е изписано името на притежателката- за да свети. Съобщение – пожелание и вяра, че тя ще постигне славата, която заслужава.
Ето защо написах, че участието в арт ателието не е само творчески процес, а енергийна деятелност, където резултатът винаги е ясен – в погледа, в сърцето и в магичното светило, което всеки майстор понася с особена деликатност като свещенодействие. И накрая всички участници си тръгват всеки със свои вътрешни прозрения, поели лампите в ръка като джуджетата на Дядо Коледа с фенерите, окрилени и осъзнали, че не носят сноп светлина, а част от душата си. Че коледният дух не е в светещия предмет, а в пространството, което са осветили с труда и фантазията си, в отблясъците на делата ни и в любовта и отношението, които споделяме.
Не мога да пропусна да благодаря на Община Благоевград за възможността да бъдем част от това красиво приключение и най-вече за приветливостта и оригиналността на самото му осъществяване. А на Ники Табаков бих искала да изразя признателност не само за това, че ни направи съпричастни с великото тайнство на лампите му, а и защото проведе събитието благотворително. И да му напомня, че думите на благодарност са недостатъчни, защото тяхното послание свети в много домове и напомня какво ни прави хора – споделянето, щедростта, любовта, съзидателността. Качества, които той носи в себе си и озарява чрез лампите си… и не само.
И последно, искам да прегърна съдбата си, че ми подарява подобни преживявания, които мога да почувствам съвместно с дъщеря ми и които ни обогатяват и разгръщат.
