Взискателността към храната и местата, където се предлага, за различните хора, е всевъзможна. И тази прецизност ние променяме с времето и нашето настроение.
За да харесам един ресторант, са важни не само вкуса и качеството на блюдата, но и атмосферата на мястото и отношението на персонала. Перфектно запеченият пресен калмар няма да ми донесе нужната наслада, ако е поднесен от сърдит и неугледен сервитьор в нащърбена чиния на мръсна покривка. В повечето населени места, през които минавам, намирам по някое гурме пространство, което с препоръката си към приятели, определям като моя апетитна локация. И макар да имам подобни местенца на всевъзможни територии, нямах подобно в града, в който съм избрала да живея понастоящем. Харесвам няколко ресторанта, но нито един не ме грабваше по всичките ми критерии, за го отлича.
До скоро. Докато посетих „Soul kitchen“, намиращ се в предния двор на Кампусана АУБГ – Благоевград. Малко кокетно ресторантче, което флиртува с всеки детайл от обстановката. Като казвам малко наистина е твърде ограничено мащабно: разполага с 4-5 маси, но това само подсилва оригиналността и задушевността му. Закачените навред снимки първоначално фокусират ангажираща показност, но само след минути се усеща особен вид споделяне, което разчувства, интригува и приобщава.
Автоматично се надушва, че това е семейна гостилница, където са споделени ценните им книги и предмети. Отсъствието на дизайнерска намеса в интериора превръща Соул китчен в приветливо пространство, където всяка вещ има минало и придава сантимент – стъклената фигурка на птица, декупажните салфетници, шарените бурканчета, апликираните кърпи, саксиите с подправки около прозореца…Първоначалното усещане са претрупаност се измества от чувството за споделеност, причисленост към дома на едно семейство, което е разкрило душата си и обещава да гости по домашно му. Ако трябва да сравня с нещо посещението в Соул китчен, бих го нарекла гостуване у леля. У леля хем си на близко място, хем не си у вас. От една страна те глезят и обслужват, но от друга- всичко е изложено без потайности и не се притесняваш да поискаш нещо, да си вземеш сам захарничката или да пипнеш, който и да е от предметите, и да попиташ за историята му. Затова и не се изненадах, когато домакинята – собственичка поливаше с старовремска лейка подправките, докато ние се хранехме.
Това поведение предполага свободата да станеш и да си откъснеш две листенца босилек за салатата без да притесниш когото и да е. Да попиташ за всяко ястие преди да го поръчаш и ако не ти хареса, да си кажеш какво ти липсва. Самото меню не прелива от всевъзможни гозби, даже на пръв поглед се вижда недостатъчно, но от втория намираш ястия, които те провокират и даже започваш да се колебаеш кое да избереш. Непретенциозно и едновременно необичайно. С първата хапка разбираш, че вкусваш качествени продукти и поръска от настроението на готвача. Уж си ял това ястие и другаде, но тук е някак различно и по-привличащо. Подправено със стил, със соул. Не бих могла да препоръчам конкретно ястие, още повече, че всеки ден имат обедно меню извън основно, което задължително включва някоя оригинална супа – такава с коприва или гъбена с босилкови листенца плюс няколко основни ястия и десерт на деня. Всеки ден различно, но апетитно. Провокира въпроса какво му е характерното, освен уменията на готвача.
И смятам, че открих отговора – всички продукти се купуват ден за ден, а зеленчуците и плодовете от селскостопанския пазар, който се намира съвсем наблизо. А поднасянето е ненатрапливо и с отношение, с усмивка и дискретна подкана да попиташ или поискаш, за да е пълно доволството ти. Ако посетите ресторанта, задължително опитайте кафето. Другаде в града не знам да сервират Julian Mein. В случай, че имате желание да го подсладите, поръчайте лакомото кафе. Ще останете изненадани и очаровани. Няколко хапки различни деликатесни сладкиши, които ще сюрпризират небцето ви и отворят душата за следващи посещения. А, ако нямате възможност или желание за такива, поне ще сте опитали нещо нетипично за града – уютно, апетитно и сърдечно. Също като на гости у леля.
