Планирам пътуването до Букурещ повече от половин година. Възможността, която ми даваше града-да усетя любимия Анре Рийо на живо, стимулираше очакванията ми и подслаждаше дните ми до сбъдването. Групата, с която щях да осъществя мечтата си, включваше семейството ми и трима приятели, които не се познаваха помежду си и в мен назряваше беглата мисъл да не се получат леки огорчения в резултат на несъвместимости. Още с окончателното запълване на групата в София разбрах, че мислите ми са поели неправилна посока. Смехът при представянето, който избухна в колата при качването на последната ни спътничка, беше доказателството, че забавлението ще бъдат седмият ни придружител.
Двама мъже, три кокетни жени и една тийнейджърка са компания, която обещава вълнения и неизвестности. А, когато истинското пътуване започва с дарове за мен, това вече е сигурен критерий за покачване на настроението ми. Тогава и възникна идеята да аплодираме този, който допринасяше за настроението на групата и на който сме благодарни. Очаквах от едната ми приятелка при срещата ни да ми поднесе дългоочаквания Хюман дизайн, но не се надявах да бъде придружен с други подаръци: черен шал на бели точки, уникална брошка на морско конче с крилца-филигран и единствен по рода си парфюм, приготвен от френска парфюмеристка, с липово ухание, което ароматизира цялото ми пътуване и добави капка чар във всяко изживяване. Нямах и бегло предположение колко точно ще пасне парфюмът ми на града, към който се бяхме насочили- Букурещ. Градът ни обгърна в липова вълна-зелен, жужащ и ухаещ. Докато спътниците ми търсеха паркинг, аз установих, че сме избрали за настаняване уникално място – Стария град, което веднага ми поднесе разтърсваща изненада. В момента точно там се провеждаше Международен фестивал за театър на открито и на румънска земя бях посрещната от парад на 12 гъски, водени от двама артисти, които изпълняваха марш на барабан, докато гъските маршируваха в ритъм.
Да видиш как 12 птици се поклащат в синхрон, следвайки водача си е повече от изненадващо и въздействащо- в един момент сърцето ти се смее в подобна честота и не се усещаш как следваш парада и се чувстваш като част от него. Когато останалата част от групата ни се присъедини към мен вече знаехме, че сме попаднали на уникално място в точния момент, още повече, че същия ден се провеждаше футболен мач от европейското първенство, в който единия от участниците беше румънският отбор. Докато търсехме ресторант, където да се насладим на местната кухня, отвсякъде ни обграждаха виковете на мощни футболни агитки и несъзнателно ни приобщаваха към вълнението, което ги беше обхванало. Дали всяка нощ Старият град шуми и се вълнува така, не мога да кажа, но груповата еуфория обхвана и нас и допринесе за настроението ни на вечерята.
Ресторантът беше препълнен, но най-бурен беше смехът на нашата маса и най-силно се чуваше българската ни реч. За избора на блюда не допринесе особено сервитьорът, който не беше особено любезен и създаде още първия ден у нас впечатление за неучтивостта на румънците. Раздразнението, с което изкрещя, размахвайки пръст: Ну сунт кебапчета.Мичи!!!, не може да бъде описано, а бурната вълна от смях, която заля компанията ни, още по-малко. Такова силно беше възмущението му, когато сравнихме техните мичита с нашите кебапчета, че после цялата ни група се забавляваше с неговата презрителна забележка – сякаш не сме сравнили две близки по вкус гозби, а сме нарушили световния мир. Нарекохме групата си „Мичита“ и до края на пътуването ни се смяхме, припомняйки си лицето на разгневения сервитьор.
Няма как да опиша екскурзия до Букурещ и да пропусна да разкажа за посещението до Палата на парламента. Пешеходната ни разходка започна по булеварда с фонтаните, където възхищението ни се допълваше от старинните сгради наоколо и липовата алея, която ни обвиваше в уханната си прегръдка. Преклонението на всеки пред внушителността на палата е различно и вероятно всеки се вълнува от различни елементи в него, но това, с което аз ще запомня моето посещение там, е букетът с любимите ми маргаритки, който ми беше поднесен при започването на тура. Не намирам думи да опиша емоцията колко уникална се почувствах с този дар и как монолитността на сградата срещу мен бледнееше в рояка на усещанията ми.
Да видиш нещо толкова мащабно и изключително, докато сърцето ти препуска от вълнение, а ръцете ти обхващат букет от специален човек, е едно стъпало към възнесението, и лекото разочарование от неподдържаната градина точно пред палата бледнее пред приказката, която доловиха сетивата ми. Дори и да е имало някакви бегли възражения към целостта на красивото усещане, само един поглед към подготовката на сцената, на която вечерта щях да слушам скъп изпълнител, ми връщаше вълнението и подсилваше ентусиазма за нови още по-силни преживявания.
Чудя се с какво да оприлича възбудата и подготовката за концерта на Андре Рийо вечерта, първа среща – е само повърхностно доближаване до преживяването, което ме владееше. Бяла рокля, липов парфюм и сияеща усмивка са само няколко елемента от приказката, която предстоеше да изживея. Както във всяка приказка са нужни няколко чудеса, които да допълнят сюжета и да го направят по-интригуващ, така е в моя случай докосването до сцената и чашата шампанско преди самия концерт допринесоха за пъстротата на картината.
Когато Андре Рийо засвири заедно с оркестъра си, аз заплувах – отворих всяка клетка в мен за изживяването и отклоних погледа си само веднъж – докато слушах магнетичното изпълнение на цигулка и камбаните на Франк Стейн- се обърнах и видях зад гърба си луната да каца точно над палата, а ято птици да се реят в синхрон с валсовете, които звучаха. В този миг очите ми бяха събрали всяка прашинка от момента, вдигнах отново поглед към небето и разбрах какво означава да ти се отвори вратата на рая – видях я широко разгърната и отчупих от него едно парче за себе си…парче от рая, което положих грижливо в сърцето си. Концертът мина през мен и наелектризира всяка клетка от вътрешността ми. Когато си тръгнахме на края еуфорични и коментирахме вълненията си, мъжът ми и дъщеря ми споделиха, че не е нужно да споделям преживяването – те са го видели на лицето ми. Според думите им съм била дотолкова вглъбена, че и да се е срутел света около мен, е нямало да забележа. Мисля, че няма по-дълбинно опознаване на един човек от това да го видиш в точно такъв момент и ти да си близо до него, макар твоето възприемане да е различно. Доволна съм, че са успели да ме опознаят в тази светлина, защото това ме е доближило още повече до тях и подобно съпреживяване ни е направило по-съприкосновени отколкото преди това. Изпълненията на Андре Рийо ме възнесоха на друго ниво от духовното ми израстване, но групата, с която споделих вълшебството, добави допълнителни шарки в пъстротата на цялата картина. Нощта ни обгърна с нови вълнения, но именно този концерт ни направи по-доверени и привързани от всичко друго.
Когато на другия ден се впуснахме в ново приключение – обиколка из Музея на селото, вече се разбирахме от половин дума и многословието ни се изгуби в повечето усмивки. Никой не се затрогваше особено от реконструираните стари сгради от всички райони на Румъния, всички се вълнуваха от моята нова придобивка, която има символно място в живота ми- червените обувки. Всеки, който е поне малко близък до моята душевност знае историята на червените обувки в живота ми, затова няма да се впускам в обяснения, ще допълня само, че дълго бленуваните обувки бяха набавени точно от Букурещ и никак не е случайно, че на мястото, което ме доближи до рая, аз намерих предмета, който най-силно ме отдалечава от небесните висини. И именно в този сблъсък на божественото и сладострастното е парфюмът на живота, без който дните ни са сиви и безароматни.
Всяко приключение ни носи нови емоции и допълва характера ни, нашето започна да ни връща назад с вечерята на потон по Дунава. Опитвайки вкусната речна риба и отпивайки от избраното вино се питахме защо румънците ни се сториха нелюбезни и недотам гостоприемни като нас-българите. Мисля, че отговорът се крие в уникалността на възприятията на групата ни. Всеки от нас търсеше ключът за рая, а се оказа, че през цялото време ключодържателят е бил в ръцете ни. Всяко ново място носи неповторимост и изненади, но душата на компанията е тази, която прави местата забележителни. Какъв е Букурещ за мен ли?…със звук на валс и ухание на липи. Аплодисменти за цялата група, от която всеки вля по капка от уникалния си аромат.
