Като всяка жена, притежаваща кола, която не по възможностите ѝ, проявявам специално отношение към моята – дала съм ѝ име, пускам ѝ само нежна, романтична музика, почиствам я редовно и се старая никога да не руша баланса в нея като возя негативни персони. Срещата ми с нея беше като влюбването в съученик от 5. клас. Гледаш го жадно, искаш го, а нямаш опита и увереността да го спечелиш, затова стоиш, свита на чина и разчиташ той да те заговори. Е, мен ме заговори Роки, в мига, в който я получих. Червена, блестяща, компактна – точно като за мен. Прилепна ми съвършено – като червените обувки на коктейлната рокля за парти. Първите месеци не можех да ѝ се наситя – следях всеки шум от нея, наблюдавах всеки неин детайл като магия, треперех да не я нараня. И някак изведнъж я приех за даденост и започнах да ѝ причинявам малки болки. Един ден застъргах лявата врата в опит да се измъкна от паркинга. Друг път един възрастен господин я маркира в цялата дясна страна с неправомерна маневра. Приемах дефектите ѝ като особености и не спирах да и се радвам, но вече не я глезех толкова, вече не и бях до край отдадена и постепенно микрофибърата кърпа все по-рядко навлизаше в употреба и често пропусках да ѝ сложа капка парфюм преди да се срещнем. Обичах я, но не чувствах за необходимо да ѝ го показвам ежедневно. Случи се преди година – един наглец да повреди едното от огледалата. Всеки път, щом я запалех, мислено „благославях“ хулигана и с унил жест намествах огледалото. Правех го и все пак не вземах мерки, за да отстраня повредата. Докато един ден не се развали бравата на вратата ми, не можех да я затворя, а повярвайте ми почти невъзможно е да се кара с отворена врата, най-малко три ръце са нужни: с едната да се придържа вратата, с другата волана и с третата – за какво ли не…Прегледът при специалист приключи с временно облекчение. Ключарят отстрани един елемент и сега вратата се затваряше, но имаше нужда от помощ – трябваше ръчно да намествам едно палче. Още едно неудобство, което този път ме накара да се замисля. Поръчах нова брава и огледало, защото вече се чувствах предател. Не се постъпва така, когато обичаш. Не се радваш да вземаш, а се насищаш, когато даваш. Трябваше да спра това спускане по нанадолнището и да възвърна вълнението си от нашето партньорство. Превръщах се в консуматор, а забравях своите отговорности. Всяка любов има свой път и независимо дали се извива по спирала или се движи по права, все някога има свой завършек, но в нашето поведение по изживяването ѝ, откриваме себе си и развивайки се, определяме посоката ѝ. Когато отмине периода на вълнението и идеализацията, има миг, в който се разколебаваме и се оставяме на течението да ни поведе. От този етап на „полюшване“ зависи мащаба на любовта. Много често спираме да търсим черти в отсрещната страна, които да ни очароват, и се отказваме да изразим най-доброто от себе си. Точно както постъпих с моята Роки. Спрях да се грижа за поддръжката ѝ, докато не преставах да глезя себе си. Защо не се отказвах от моите спортове, които енергизираха тялото ми, от обновяването на прическата и гардероба си, от перфектната форма на ноктите си…Ето в този егоцентризъм се стеснява широтата на съвместния път, докато изтънее дотолкова, че миг невнимание и се скъса. Без обмен няма отношения. Роки ме возеше безотказно, галеше слуха ми с добре работещото си радио, спасяваше ме в поледиците с устойчивите си гуми, показваше лицето ми красиво в огледалата си. А аз?…Аз бях спряла да ценя достойнствата ѝ и забравях да отстраня дефектите, които аз самата бях провокирала. Беше ми нужен миг проблясък, докато зареждах гориво на бензиностанцията и видях как от очукана и мръсна кола слезе накикиморчена по последна мода жена. Те просто не си отиваха. Тандемът им крещеше дисбаланс. Това ли исках и аз? Това ли бях в отношенията си? Една използвачка, която взема, колкото и дават без да отдаде от себе си? Още същия ден посетих монтьора си и поисках най-доброто качество за увредените компоненти по Роки. Започнах да и пея, докато ме вози. Доверих почистването ѝ на най-добрата автомивка. И винаги слагах в жабката и флакон парфюм, за да и дарявам редовната капка – целувка, когато се виждаме отново. И двете се върнахме доверието във връзката ни. Наслаждавахме се една на друга и всяка според възможностите си даваше и приемаше. Ако се питате как върви любовта ни, ще отговоря, че в момента имам нова страст – Сиси. Черна, малко по-голяма, с елегантна тапицерия и четири врати. Не, не съм зарязала Роки. Просто израснах и нуждите ми се промениха – вече возя тинейджъри, а не малки деца, чиято сигурност постигах с липсата на задни врати. Сега ми е нужен по-голям багажник и повече врати, от които да изскачат за миг вечно припрените пубертети – дъщеря ми и приятелите ѝ. Роки поверих на друга дама, която се нуждаеше от нейните качества и вярвам, че двете са задали параметрите на техните отношения. Моите нови потребности пое Сиси. Все още се опознаваме и понякога се изненадваме, но този път аз се старая да поддържам симетрията и да не я пренебрегвам. Когато наруша баланса, си припомням какво искам от нея и ще го получа ли, ако аз не ѝ давам, от каквото се нуждае тя. Следим си възможностите и необходимостите, но аз не забравям кои са моите задължения – да я обгрижвам всеобхватно, да и показвам любовта си с песен, да изразявам страстта си със старанието си да я предпазя и да ѝ напомням, че съм и благодарна…с капка парфюм. И не ми излиза от ума идеята, че отношението към колата е доста адекватно на останалите ни връзки. В които е добре да даваме най-доброто, на което сме способни, да не забравяме да сме благодарни, да не пестим страстта си и естествено…да добавяме капка парфюм за разкош…от любов.
