В близките дни си припомняхме с дъщеря ми случки от миналото ни и колко много тя обича да рисува от малка. Имаме един забавен случай, който винаги ни усмихва. Била е може би на 2 -3 години и дълго си задържаше вниманието над листа, и понеже беше доста продуктивна, аз нарязвах листовете на части, за да има „платна“ за по-дълго време. Всички сме виждали първите детски рисунки, в които е невъзможно да се различи образ и да се схване идеята на изображението, защото детето е предало моментната си сърдечна вселена, която често е неразгадаема за възрастните. Рисувалните възможности на едно 3-годишно дете, колкото и да е талантливо, се разгръщат върху няколко фигури, които на нас – възрастните ни се виждат като драсканици. Това, което на нас ни прилича на птиче гнездо, всъщност е мечешко семейство, кривата линия е зайче, неправилните кръгове – цветя, подобие на квадрат – къщичка. Необходимо е многостранно проникновение, за да се разчете правилно детския шедьовър. В подобен период дъщеря ми рисуваше целия животински свят като малки криви чертички по листа. И аз бях свикнала, виждайки сходна фигурка на рисунката ѝ, да изразя възторжено възхищението си с реплика от рода на : Ау, какво прекрасно усмихнато зайче! И дъщеря ми сияеше, естествено, продуктивността и се увеличаваше и до края на деня имах наръч листове с всевъзможни трудно разгадаеми образи. Един ден тя ми подава поредната си рисунка и аз виждам на белия лист една крива черта. И отново включвам майчиния ентусиазъм в режим активност: Ах, какво дългоухо зайче, как умничко гледа, какви лапички….При което тя ми издърпа листа от ръката и каза сърдито: Не, мамо, това е косъм. Чудех се да се смея ли…наистина, ако изображението можеше да се оприличи на нещо, това беше косъм.
Тогава разбрах, че дъщеря ми е минала на друг етап в изобразителното изкуство и оттам насетне картините ѝ ще стават все по-добри и оприличаващи реалността. Постепенно тя обогатяваше рисунката като слагаше черни точици по косъма, които бяха въшки, докато достигна до етапа да рисува красиви лица с прически. И, когато в настоящето си говорим за тази случка с косъма, аз винаги си задавам въпроса как е възможно на тази невръстна възраст тя да е обръщала внимание на тази подробност от човешкия лик.
От древността съществува поверие, че жизнената сила на човека е съсредоточена в косата му. Много са и магическите обреди, свързани с нея. И днес търсим послание във всяка промяна на прическата. Припомняйки си случката с дъщеря ми, веднага изплува образа ми от онова време, когато ходех с къса коса. По време на майчинството много жени режат косата си, защото времето за поддръжката ѝ е ограничено и отделно покрай грижите за малкото дете, немирните кичури пречат да фокусираме напълно вниманието си върху рожбата ни. Но сега се замислям дали няма и скрит смисъл в това. С раждането в жената започва да доминира образа на майката, а женствеността и сексуалността, чийто ярък символ е косата, минава на по-заден план. Тълкуванията могат да бъдат различни – отказът от дълга коса не е задължително да бъде отричане на сексуалната привлекателност, по – скоро, с появата на детето е възможно да символизира подчинение пред най-скъпото ни същество или липса на свобода, самостоятелност. В случая с рисунката на дъщеря ми не смятам, че е нужно тълкуване на всевъзможните теории за символиката на косата, по-скоро си мисля, че тя е изобразила косъм, а не друга част от човешкото тяло, заради възрастовите и способности. Все пак е по-лесно да се нарисува един косъм от едно око. И всяко търсене на по-дълбок смисъл би ме тласнало в научни пространства, които си опонират с моята емоционалност. А понякога косата е просто коса, а нарисувания косъм е обикновено изображение на моментното детско настроение.
Всички рисунки в блога ми са дело на дъщеря ми. Във всяка от тях, независимо в кой етап от живота ѝ е рисувана, прозира страст. И дори не винаги да свързвам правилно картината с думите ми, нека не забравяме, че преди косъма да е косъм, е бил нещо друго – това, което сме искали да видим в него. Не е съществено кой какво вижда, а каква емоция събужда в нас. За всеки картината носи лично послание според настоящата му чувственост. А художника ни поправя, не защото ние грешим, а за да ни демонстрира неговата актуална сантименталност. Защото, когато рисуваш косъм ти поставяш на листа душата си, а в нея тогава се е приютил…един косъм.
