Мога ли да бъда еднаква днес, вчера, онзи ден, миналата година?! Нима държанието ни не е провокирано от безброй фактори, които ни променят и правят такива каквито сме. Люляков храст пред взора ми – дали и вчера имаше толкова цветове, същия аромат, подобен брой птички в клонките ти? Промяната е част от развитието ни. Затова и с всеки ден се опияняваме все повече от аромата на люляка, защото разцъфвайки, се засилва миризмата. Затова всеки ден е различен от предишния – защото броят на вдишванията е различен. Не тъжи за промяната, Любов! Тя е част от моето ново утре, което днес вероятно боли, но после…после пленява. Обикни недоверието ми, страховете, малкото петънце, което слънцето остави на челото ми – обикни ги, защото утре може да не бъдат с мен и тогава ще имаш нов лик за увлечение. Една пеперуда пред погледа ти и ето ти си друга. Не си тъжна, усмихваш се, аз не съм в мислите ти, зашеметена си от друго. Но пак си моя, защото отлитайки, пеперудата е възбудила сетивата ти и сега си нежна, отстъпчива и деликатна с мен. Тя те е променила. Направила те е повече моя, защото ти е разкрила ефирността на танца и цветовете. Не отблъсквай изменението, Любов! То е част от моето подновяване и кой знае…може да ме направи по-удивителна, повече твоя.
