Душата ми заспива под унеса потаен на дъжда…в подобни следобеди се разводняват мечтите, а любовта – тя захлупва глава и потъва по калдаръмената уличка на просъницата. В ушите ми бучи звъна на хлопатара ѝ под съпровода на капките. Без нея звукът е смут, а отсъствието ѝ– безцветие. Докато я чувам…живея.
[vc_row full_width=“stretch_row_1200 td-stretch-content“ tdc_css=“eyJhbGwiOnsiZGlzcGxheSI6IiJ9fQ==“ gap=“eyJhbGwiOiI0MCIsInBvcnRyYWl0IjoiMzAifQ==“][vc_column width=“2/3″ tdc_css=“eyJhbGwiOnsid2lkdGgiOiI3MCUiLCJkaXNwbGF5IjoiIn0sInBvcnRyYWl0Ijp7IndpZHRoIjoiNjYlIiwiZGlzcGxheSI6IiJ9LCJwb3J0cmFpdF9tYXhfd2lkdGgiOjEwMTgsInBvcnRyYWl0X21pbl93aWR0aCI6NzY4LCJwaG9uZSI6eyJ3aWR0aCI6IjEwMCUiLCJkaXNwbGF5IjoiIn0sInBob25lX21heF93aWR0aCI6NzY3fQ==“]
