Чии ли пръсти ще успеят да развържат панделката на душата ми, да я разрошат смело и да я направят дръзка…Дотолкова, че да акомпанира на птичия хор и да затанцува самбата с вятъра…а искрицата в погледа да взриви пожара на учестеното сбъдване. Ще дръзнат ли да досегнат душата ми…или я предпочитат с прилежна прическа?..