Вятърът свисти между ребрата ми и стреля право в сърцето ми. Изсмуква кръвта му с думите: Вече си забравено…ще ти взема мерки за калъф, в който ще те скрия – далеч от любовта…захвърлено…В интервала пролетта напира да разцъфне в погледа ми, питайки: Къде си?..да те облея в аромат и пъстрота.
[vc_row full_width=“stretch_row_1200 td-stretch-content“ tdc_css=“eyJhbGwiOnsiZGlzcGxheSI6IiJ9fQ==“ gap=“eyJhbGwiOiI0MCIsInBvcnRyYWl0IjoiMzAifQ==“][vc_column width=“2/3″ tdc_css=“eyJhbGwiOnsid2lkdGgiOiI3MCUiLCJkaXNwbGF5IjoiIn0sInBvcnRyYWl0Ijp7IndpZHRoIjoiNjYlIiwiZGlzcGxheSI6IiJ9LCJwb3J0cmFpdF9tYXhfd2lkdGgiOjEwMTgsInBvcnRyYWl0X21pbl93aWR0aCI6NzY4LCJwaG9uZSI6eyJ3aWR0aCI6IjEwMCUiLCJkaXNwbGF5IjoiIn0sInBob25lX21heF93aWR0aCI6NzY3fQ==“]
