С малки стъпки гъделичка късмета ми…оцветява мечтите ми в червено – черно и после тихо каца в сърцето ми. Бездънното ти мълчание изтрива точките от душата ми…небрежно отменатият кичур побира воплите ми и ослепява желанието. Когато поглеждам, тя е отлетяла и черпи сладост от друго докосване.
[vc_row full_width=“stretch_row_1200 td-stretch-content“ tdc_css=“eyJhbGwiOnsiZGlzcGxheSI6IiJ9fQ==“ gap=“eyJhbGwiOiI0MCIsInBvcnRyYWl0IjoiMzAifQ==“][vc_column width=“2/3″ tdc_css=“eyJhbGwiOnsid2lkdGgiOiI3MCUiLCJkaXNwbGF5IjoiIn0sInBvcnRyYWl0Ijp7IndpZHRoIjoiNjYlIiwiZGlzcGxheSI6IiJ9LCJwb3J0cmFpdF9tYXhfd2lkdGgiOjEwMTgsInBvcnRyYWl0X21pbl93aWR0aCI6NzY4LCJwaG9uZSI6eyJ3aWR0aCI6IjEwMCUiLCJkaXNwbGF5IjoiIn0sInBob25lX21heF93aWR0aCI6NzY3fQ==“]
