Има хора, чиито образование и потребности от знания са се изчерпали в рамките на училището или университета и после преминават през житейския си път, следвайки ежедневните си задължения и забравили вкуса на бокала от световните компетентности и възможности. А съществуват и друга категория хора, които непрекъснато изпитват необходимост да докоснат устните си до тази чаша на изобилието и всяка капка от нея им дава сила, за да изградят същността си и постигнат състоянието, в което се чувстват удовлетворени. Откакто се помня съм усещала нужда да научавам нещо ново и са ме поглъщали непознати познания и кръгозори – и всяка глътка подхранва тази необходимост, и ме превръща в зависима от дозата. Колкото повече пиеш, толкова повече се отваряш за следващото и не само не спираш, но подхранваш умишлено жаждата си. Тази ненаситност няма връзка с възраст, пол или среда. Или я имаш, или не. Ама то и многото имане не е съвсем добре, защото възможностите на човека не са вездесъщи и когато желанията надхвърлят ресурсите, се получават миражи. Може би, най- хармонична е последователността, но със сигурност мога да кажа, че пълната липса на подобен стремеж е много по-неблагоприятна от прекалената. Защото в първия случай последствието ограниченост те смалява до твоя свят, а във втория те разгръща неизмеримо. Всъщност, целта на този материал бе да пиша за мода, но това предисловие беше нужно, за да покажа пътя ми до нея.
Преди години, като следствие от една моя страст – да обиколя Италия, започнах да уча италиански. Изборът на езика е обусловен и от друго мое намерение – да прекарам старините си в Тоскана. А как да се разбирам със старците там и да бъда активен участник в тогавашната действителност, ако не познавам езика им. Докато подготвях уроците си, търсейки различни материали по сайтове, за да дообогатявам речника си, попаднах на една статия за Sitam – известно италианско училище за мода. Бях заинтригувана, но в онзи момент нямах възможност да проуча обстойно школата. И както е казал народът ни – „Когато нещо трябва да те срещне, то те намира“, един ден виждам реклама: Sitam в България. Автоматично и с върл ентусиазъм потънах в информацията и се оказа, че такова училище за мода се открива именно в моя град. На секундата се обадих и си уговорих среща. Невъобразима бе изненадата ми като чух, че школата се помещава в една от култовите за града къщи в кв. „Вароша“ – Мощанската къща. Който е влизал в тази възрожденска къща, знае, че това не е обикновен паметник на културата. Пристъпвайки в каменното антре, се пренасяш в друго измерение и очакваш аха по дървените стъпала на двураменната стълба отсреща да слезе някоя, нагиздена в дълга роба и капела, дама. И очакването ти се сбъдва, но по малко по-различен начин, защото срещу теб бодра и ухилена се понася една красива жена, която е облечена не от магазините, от които ти пазаруваш и познаваш. Чуваш едно жизнерадостно „Здрасти, аз съм Надя!“ и Надеждата те понася като на приказно облаче с чуруликащия си глас из къщата. От нея блика неотслабващ ентусиазъм и ти разказва, показва, обяснява, кръжейки наоколо, и в този момент си казваш – Аз съм част от всичко тук, къде съм се бавила до сега?!
Sitam не е само училище за мода, а място, където претворяваш душата си в дреха и носейки я, показваш всяка нишка и цвят от палитрата ѝ. Къщата не събира основно хора, които искат да се научат да шият и търсят място да изявят креативността си, а и общност, където обменът е пълноценен – не само научаваш, но и ти даваш своите знания и умения, споделяш, вдъхновяваш и получаваш устрем. Независимо дали искаш да си направиш собствена марка, да си обновиш личния гардероб, да придобиеш нови компетенции или да облечеш приятелите си, децата или внуците в неповторими облекла, целта ще бъде постигната с лекота, докато се забавляваш и общуваш с хора, които притежават твоето стремление към естетика. Това не е обичаен курс – докато кроиш панталон или шиеш подгъв на сянка под лозницата пред къщата, ти почерпваш информация за някое културно събитие в града, влизаш в кадър на филм, който се прави там или си включен в проекта на някой влогър, който е избрал къщата, за да снима поредния си клип… Никой не пести окуражаването и подкрепата си за другите посетители или курсисти. Идеите се споделят без притеснение и всеки дава своето виждане с естественост, каквато можем да си позволим на много малко места.
Тръгвайки си с поредната сътворена от теб дреха, ти не носиш добре ушит по определен модел плат, а история – с всяка стъпка от процеса, изживяваш уникално настроение. Дори и когато си уморен от опити да начертаеш точно кройката, изрежеш право плата, прешиеш перфектно скрития цип, ти се усмихваш, защото около теб енергията е всестранна и изпълваща. В мигове на съмнения, вярата на Надя в теб и безуморното и сияние, ти дава мощен стимул и забравяш объркването си, докато получиш дори повече от това, което си си представял в началото. В Sitam изненадваш и надскачаш себе си, но не катерейки се, а танцувайки с елегантност в красивия свят на модата. И потребността ти да облечеш себе си се разширява, докато в един миг не се усетиш, че шиеш тематична рокля за детското парти на твое близко детенце и толкова отчаяно искаш да му угодиш, че не усещаш часовете, в които си се прегърбил и шиеш декорацията. И детското доволство и гордост, с която носи роклята ти, те изважда от мащаба на личното доволство и те превръща в магьосник.
Когато говоря за Sitam, казвам Къщата, но това не е просто къща или някакво си училище, това е вселена, където са неизброими наградите, които получаваш. Сръчност, професия, идеи, инициативност, подкрепа, всестранна информация, искреност, приятелства, всевъзможни покани…списъкът е необятен.
Ето онзи ден нашата учителка Надя ми отправя покана за палачинки в новия си дом, за да го „осветим“ с обилна закуска. Замислих се колко малко хора биха допуснали с такава лекота в дома си, лично аз имам приятелки от повече от 20 години, които не съм канила никога в семейното ми жилище. А тази покана от Надя не е спорадична. Тя вниква в духа на всеки от учениците си и ги прави не само обитатели на Къщата, но и част от личния ѝ ареал. На нито едно от обученията, на които съм ходила, не са били толкова точно разчетени за кратко време посоките на способностите ми и не съм била провокирана да ги разгърна и задълбоча. Когато започнем да изработваме нов модел, да кажем разкроена пола, Надя знае кой курсист в коя посока ще се отличи. На кой шевовете му ще бъдат перфектни, кой няма да пропусне да вложи фантазията си в декорация, кой ще се бави дълго и ще променя многократно решението си за дължина и колан, кой ще я помоли да му пришие скрития цип, защото се е уморил да пори и шие и пак не е постигнал желания резултат. Ако Надя реши училището ѝ да изработи съвършена дреха, ще разпредели учениците си по дейностите така, че всеки да се изяви в стихията си, защото тя не просто преподава, но и опознава. Затова и познавайки странностите ни и хобитата, намира за всички ни индивидуален начин и покана, за да ни накара да се усетим като незаменимо колело в механизма на училището. Веднъж я попитах защо се радва толкова, помагайки на курсистите, пожелали да си направят собствен моден бранд, не рискува ли така да си създаде конкуренция. Тя ме погледна недоумяващо и с типичната ѝ широка усмивка ми отвърна, че успехът на учениците ѝ не само не я застрашава, но разширява пазара и я прави още по-устремена и търсеща нови възможности. Няма как да не отчета, че такива личности все по-рядко се срещат и е грандиозен късмет да бъдеш в обкръжението на Надя.
Споделяйки ентусиазма си от училището и учителката, пропуснах да кажа няколко думи за метода Sitam, който също притежава уникалност. Един учебник с опростено описание и много илюстрации и патентования кроячен инструмент са достатъчни, за да си скроиш желания тоалет за ограничено време. И, ако си вещ в шиенето, може да имаш собствена дреха за броени минути. За жалост, аз не мога да се присъединя към последните. За шевната машина знаех, че има само игла, нямайки представа за никоя от останалите части и когато при първото ми отиване в училището видях как една дама сменя макара, навива си сама калерче и вади отвертка, с която сменя краче, гледах сякаш магьосник бърка вълшебство, с която спасява света. И веднага отсякох – Аз подобен инструмент (сочейки отвертката) не мога да държа, ръцете ми са имунизирани против това. Как една дама ще си служи с отвертка, това е светотатство спрямо мъжете! Спомням си гръмкия смях на Надя и спокойствието, с което ме увери, че щом смятам така, няма да нарушава мирогледа ми, тя ще ми сменя крачето, когато се нуждая. Но да си призная честно с такова страхопочитание ги гледах тези, които имат такива умения, сякаш са поели не мъжка функция, а са скрити вещици, на които са им дадени свише повече ловкости и тайнства. Питайте ме сега кой сменя за секунди макари, калерчета и крачета на шевната машина? Новата вещица, усвоила всички мурафети и убедена, че в творенето на красивата дреха, не е нужна намесата на мъж, освен като модел или вдъхновител.
Гардеробът ми се запълва ежеседмично и всеки следващ тоалет доближава все повече търсеното от мен ниво на без забележки. Започнах да изработвам дрехи и за дъщеря ми, и приятелки, дори дръзнах да правя крачки в посоката за собствена колекция. Вярно, че все още са плахи стъпчици, но смело чертая скици и описвам технологични листове за моделите. И тук отново ролята на Надя е определяща. Тя, подготвяйки поредно ревю, не пропуска да покани за участие и курсистите си. А, ако някой от тях, е неуверен, предпазлив и отлагащ, тя намира начини да го накара да повярва в способностите си, да се намеси с помощ, ако е нужно, но да сбъдне и плахите, и смелите мечти на всички ни. Поощрява ни да си помагаме една друга и изпитва силно задоволство, когато види, че някой, който е напреднал помага на начинаещия. Това единство зарежда не само нея, аз самата се изненадах няколкократно как прекъсвам собствената си работа, за да помогна на някой или без притеснение да поискам помощ, когато срещна затруднение. Сплотеността в Къщата е постоянна, тя се постига не само в часовете, в които учим, творейки, но и по време на забавленията, организирани там. Неотдавна Надя ни изненада с покана за парти „Дреха с история“. Всички поканени трябваше да носим дрехи, за които да опишем анонимно историята на лист, а после четейки произволно изтеглен, да разпознаем за кой и чия дреха става дума. Нищо не споява по-силно хората в група от общия смях и споделянето. Всеки бе облечен в приказка и партито се превърна в дефилиращ приказен разказвач. Вълшебният дух витае непрекъснато в Sitam. Дали заради мястото, или заради хората, които го избират, или защото училището си има фея и тя се нарича Надя, но при неизброимите ми хобита и при всички посетени от мен школи, откровено мога да кажа, че последното ми занимание ме омагьоса и започна да пише нова приказка, където аз съм главната героиня. Предстои да се разгърне сюжета ѝ с всички пословични предизвикателства, помощници и вълшебни предмети та чак до щастливия край. Докато я пиша, ще споделям приключения, но дори без тях знам, че героите ще бъдат разпознати по забележителните тоалети, настроението и изобщо по етикета, маркиран в душата ти. По декорираните и изящно ушити отпечатъци, които ти оставя Sitam.
