Пролетта съблича пъстроцветната си рокля с въздишка по закъснялата любов.. Побързай, утеши я, сплети се с голото ѝ тяло, защото само пролетта се люби без прекъсване… Докато слънцето целува ласкаво тревата…пролетта превърна деня в галерия, а любовта…тя си почива, наслаждавайки се на тишината…дори не ме поглежда в очите, за да изчурулика истината…
Огледалото губи среброто си, когато си сам. Гладко и безкрайно, то ме призовава да опитам реакцията му. Как да му обясня, че то не може да отрази мириса на душата.
