Не ти ли се ходи на кафе някъде, където барманът е направил любимата ти напитка с отношение и усмивка? А моето кафе не прилича на твоето, защото моите необходимости точно в този миг са различни от твоите. Защото в твоя разсънващ еликсир има половин лъжичка захар, толкова, колкото е достатъчна, за да получиш дозата си сладост и да омекотиш деня си. А моето е подкъсил и само двойно препекъл зърната, за да поизчисти киселинността, която ми идва в повече и додава към негодуванието ми от безразборното безчестие. И е добавил на моето плитко черно платно половин капка белота, която е изобразила картина, за да запълни нуждата ми от изящество, не само от полезност.
Разсънващите ни и сплотяващи напитки да бъдат поднесени не в скучните рекламни чаши, чието счупване е възвратимо, защото в склада има цели кашони от същите. Нашите кафета са сервирани в чаши с история, не в порцеланов отвор с дръжка, а в миниатюрни произведения на изкуството, от които надничат образи, които гъделичкат душите ни.
И твоята чаша е по-тежка, но изчистена откъм детайли, защото и без друго носиш лекотата в себе си, а накитите по теб са предостатъчни, особено онези асиметрични обици, за да нагиздят ритуала на утрото ти.
А моята чаша е малка, колкото напитката, която побира, от костен порцелан в цвят патешко яйце, изпъстрена с миниатюрни цветчета нарциси. Отпивайки, усещам не само аромата на кафето, но фантазията ми долавя дъха на събуждащата се пролет и тежестта в сърцето ми олеква до неподвижност, и после бавно ме изравнява, провокирайки нови съзвучия. На чинийката палаво потрепва, като откъснато пеперудено крилце, цветно няколко пъти прегънато листче. Разгръщам го и виждам собственоръчно написано от бармана късметче. Само една дума: ЩАСТИЕ
Не ти ли се ходи на кафе там, за да прочетем какъв е твоят късмет? Поглеждам с признателност бариста и се моля да разчете какво искам да напише на твоето листче. ЛЮБОВ!
