Вече от няколко години коледните базари се превръщат в традиция за семейството ми. Тази година обмислях повече от месец къде да отидем. Самолетните билети постоянно променяха цената си. Залутах се в коментари в социалните мрежи и когато разбрах, че Загреб три поредни години преди ковидната пандемия, е водел класацията за най-пищно украсен коледен град, взех решението. Оказа се, че нощувките в хърватската столица са безбожно скъпи, особено ако става дума за хотел в центъра на града, а аз, естествено, търсех точно такъв. А да случиш на хотел със собствен паркинг си е направо вселенско провидение. Другото отежняващо обстоятелство е ако избереш придвижване с кола. Разстоянието е убийствено и успокоението, че целият път е магистрала, не помага. Особено за необичащите да се возят за повече от три часа като мен. Това бе и причината да разделим маршрута на две и да направим обяд пауза в Белград. Преценихме, че влизането в голям град ще ни забави много и затова избрахме прочутия ресторант „Код Деда Ставре“, който е на десетина минути отклонение от магистралата. Ресторантът се пукаше по шевовете, още от обяд се бяха ширнали масите за коледни партита, музикантите обикаляха около гостите, а сервитьорите кръжаха на пълни обороти. Като се заредиха едни блюда и се завдигаха едни дюлеви ракии от нешофьорите и забравихме за къде сме тръгнали и още колко много път ни чака. Пристигнахме в Загреб по тъмно, но нямахме търпение да се настаним и да се впуснем да опознаваме града.
Хотелът бе на 20 метра от фуникуляра, а базарът на площад „Бан Йосип Йелачич“– на няколко крачки. Но да не пропусна да опиша в какво приключение се вкарахме с хотела. Дни преди настаняването ми бяха изпратили мейл с извинение, че е възможно да е по-шумно, понеже в сградата се помещават руфбар и дискотека. Помислих, че няма как да е толкова зле и че пишат, за да се застраховат. Но щом пристигнахме, разбрахме, че не се шегуват. Никога до сега не съм отсядала на място, където с тоалетните принадлежности в стаята, има оставени и тапи са уши. Пред входа се вие дълга опашка за купон, нас ни пропускат с картите за стаите. Ако кажа, че хотелът беше много арт, ще омаловажа. С една дума настаняването ни бе свръх екстравагантно.
Относно храненето също се сблъсках с предизвикателство. Оказа се, че ресторантите са обявени с работно време до полунощ, но към 21:30 ч. вече не приемат поръчки от кухнята. Добре, че бяхме тръгнали на базар, където не можем да се оплачем от липса на кулинарни изкушения. Като се почне от кнедлите с различните видове пълнеж и се стигне до всевъзможните колбаси. Успокоихме страстите с по чаша кухано вино и се разпиляхме из площада. Това, което ме изненада най-силно бе, че почти всички елхи, украсяващи града, бяха живи, независимо от размерите. И всеки площад се отличаваше със свой стил украса.
На „Бан Йосип Йелачич“ бяхме посрещнати с камбанен звън, изненадах се от къде идва звука като не виждам наблизо камбанария, но се оказа, че е монтирана инсталация от мини камбани, с която туристите сами създават мелодии. Освен безбройните светлини и коридорите от елхи, веднага привлича поглед Адвент венеца около фонтана, където първата от четирите свещи се пали преди да светне целия град. А свещите са четири – по една за всяка неделя до Коледа. За първата вечер един базар ни беше достатъчен. Прибрахме се преуморени от пътя и емоциите с надежда за отмора и дори музиката от клубовете в хотела не ни попречи на съня. На следващия ден освен забележителностите, бях избрала и два музея. По този повод държа да отбележа, че в никой друг град по света не съм видяла толкова много музеи. Какви ли не?! То Музей на разбитите сърца, на смеха, на илюзиите, на наивистичното изкуство… убедена съм, че имат и на вратовръзката или непраните гащи. Ще си кажеш, че всичко е произлязло от Хърватска. Но истината е, че добре си продават идеите, защото за всеки музей си има желаещи, а входовете никак не са ниски. Не видях такса под 10 евро. Ние избрахме два – на смеха и на шоколада.
В Музея на смеха ( HaHaHouse) наистина се посмяхме, потанцувахме, попяхме, повъргалхме се в басейн с топки, поблъскахме се със забавни сумо костюми и „изпрахме и изцентрофугирахме“ негативните си емоции. Тук поне се позабавлявахме, но в Музея на шоколада вече ме хвана яд. На влизане ти дават една кутийка с по едно зърно какао и няколко драженца различен вид шоколад и ти говорят с такъв патос за шоколадовия фонтан на втория етаж, че си мислиш, че кой знае къде отиваш. А то наредени в едно помещение различни снимки как се добива какаото, няколко инструмента за преработката му и хоп вече си на втория етаж – наредени по стените хартиени опаковки от различните видове шоколади през годините. Като дете събирах такива опаковки и имах няколко кутии с тях – спокойно мога и в България да направя подобен музей. Гледам, гледам и се чудя как е възможно да дам 12 евро за такова безсмислие, но се успокоявам: „Спокойно, след малко като попаднеш в шоколадовия фонтан, ще видиш, че си е струвало!“ Но не успявам да го видя и все пак питам къде е. Оказаха се три мини диспансери с черен, млечен и бял шоколад, където можеш да си напомпаш на предварително дадената лъжичка, за да опиташ. Опитахме им вкусовете и хайде навън, че ако бях постояла още малко, съвсем щях да съжаля за изгубеното време. Приключихме с музеите и се впуснехме в лежерна разходка из града.
Исках да видя прочутата Каменна порта. Там се намира параклиса, посветен на Богородица, където е иконата на Дева Мария с Младенеца. В началото на 18 век имало голям пожар в града и почти всичко около портата е изгоряло, само иконата оцелява. Това се смята за чудо и до днес идват хиляди поклонници с молбите си пред Богородица. Въпреки множеството туристи, параклисът е тих и задушевен, а няколко монахини учтиво предлагат свещи и записват имената на желаещите, които да бъдат споменати в молитвите им. Заедно с това свято място исках да посетя и църквата „Свети Марк“, която се разпознава отдалеч с шарения си покрив, на който се виждат два герба. За жалост успяхме да я видим само отвън, дори не надзърнахме, защото цялата беше заобиколена от ограждения, заради ремонтните дейности, които текат в момента. Същата спънка срещнахме и с Катедралата на Загреб. Висока над 100 метра, при земетресение от 2020 г. двете кули са претърпели сериозни щети, където все още продължават реставрациите. Поради загражденията трудно можеше да се види готическия ѝ чар, но кой ни е виновен, че избрахме да посетим града в период на ремонтни дейности. Фуникулярът също не работеше, но поне в подножието му симфоничен оркестър, използвайки атракцията за декор, изпълняваше коледен концерт и това ни повдигна духа и ни напомни за какво сме там – коледните базари, които са над 20 в града. Следващата ни спирка бе площад „Крал Томислав“, където между осветените в лампички дървета е монтирана огромна ледена пързалка. Хора на всякаква възраст се пързаляха като професионалисти. Отстрани са пръснати дървени къщички, където се предлагат всевъзможни артикули, произведени от местни майстори. Носи се нежна музика и мястото спокойно може да се използва за декор на ретро филм. Отстрани на площада, облечен като Дядо Коледа кочияш, управлява пищно украсена каляска. Разходката е кратка, обикаля бавно площада, но самото съзерцание е незабравимо, пък какво би било, ако си в самата каляска. Но опашката за това преживяване беше прекалено дълга и ние предпочитахме да видим поне още един базар, вместо да се редим.
Отправихме се към парка „Зриневац“, където е монтиран прочутия Музикален павилион. И там украсата е като от прочута зимна приказка. Дърветата и алеите са обсипани с хиляди светлинки, класическите и джаз изпълнения на живо те включват в концерт без вход, а цялостната атмосфера те потапя в коледната магия надълбоко. Посетила съм не един коледен базар в Европа, но Адвент базарите в Загреб са особено живописни. Относно декорацията има ретро излъчване, но пък посетителите са основно млади хора. На нито един друг базар не съм видяла толкова много млади хора, сякаш цялата младеж на континента се беше изсипала там. Красиви оживени лица, отразяващи светлините на украсата, възможности не само за съзерцание, но и за участие – създаване на камбанена мелодия, пързаляне с кънки, танцуване на музиката от павилиона или на множеството улични музиканти из града. Вълшебството се създава от историческите сгради, осветени празнично, разнообразието от тематики на всеки един базар, неизброимите сергии, предлагащи ръчно изработени сувенири или кулинарни изкушения и, разбира се, меко звучащата музика. И в допълнение – нестихващ поток от посетители, който обаче не създава стълпотворение, а напротив – изпълва пространството с тихо спокойствие и празнична хармония. А нима целта ни беше друга? Разбира се, че не – дойдохме да се потопим в празничната магия на още един европейски град. И Загреб ни нагости с коледен чар на всяка стъпка от обиколката ни и ни изпрати със запас от усмивки и искрящи светлини с ретро нюанси.
