На ръката ми капки боя рисуват мечтата за лятото…споделено кафе, подсладено с аромата ти, малък остров, в който да затворим покоя си, отсечка вяра, с която да задраскаме съмненията със звъна на камбаните, които бият от сърцата ни…и грамада – вечност, която сибира хилядолетния спомен за съществуването ти – Любов. Летен пейзаж, в който синьото на вълните изтръпва в копнежи и покълва по кожата, от която поникават експлозии от съвместимости.
