В информационните ширини се носят разнородни сведения за това как се отразява извънредното положение на човечеството и на планетата. Сетивата ми се умориха от думи като преход, прочистване, пренареждане. Настана райско време за всички „духовни“ просветители и инфлуенсъри, които докато изричат думите обединение и любов достигат до селенията на рая. Опознават се някакви невидими светове, тълкуват се планетарните усещания и в повечето от публикациите неизменно присъства назидателния тон и призивите: усетете се, обединете се…Текли някакви катарзистични преломи, които щели да ни изведат на друго ниво.
Особено ми е любопитно как ще бъде изведен някой някъде, където не иска. Да, необикновените ситуации влияят, но не съм убедена, че точно възвисяващо или пречистващо. Защото тези, които си следват своя духовен път, ще продължат да го правят и да осъзнават своите си истини без да ги натрапват на другите – те са видели ясно, че циничния хитрец не иска израстване, защото неговите възможности по този път са ограничени, той ще си се развива там, където е силата му. И подобни житейски промени, които объркват бита му, ще го закопаят даже още повече в дълбокото. Сега бил момента да се отсее зърното от плявата. Ами, хубаво, но нека преди това определим кои са зърното и кои плявата. Защото това да сме изчели няколко Ню ейдж книжлета и изгледали неколцина вдъхновяващи клипове, не ни прави зърно. Или ежедневните мантри в интернет, с които поучаваме другите.
Опонира ми една приятелка за това как и дали планетата в момента си отдъхва. Честно казано, аз не съм духовно възвисена и не знам, не ми се е обадила Земята да ми каже как се чувства. Но както голяма част от човечеството усеща това време на изолация като възможност за почивка, така и един доста солиден отрязък страда от тази „почивка“. И не само не достига до духовно просветление, а напротив, боледуват телата и разума от застоя. Лесно е за един човек, чието ежедневие минава е социалните мрежи и блоговете да се почувства стимулиран в момента, за него няма тотална промяна. Питайте социално активните хора как са и дали тази ограниченост ги извежда от „дълго подхранвания мрак“ или не ги тласка точно там.
Ако видим планетата като едно футболно игрище, сега вероятно е моментът преди мача – тревата е гладка, седалките греят, всичко е застинало в тишина и покой и както се изразяват някои за планетата ни – в момента си отдъхва. Ама хайде сега да влезем на стадиона по време и веднага след мача. Дали ще е така? Всичко ще е измърляно, изпочупено и скандиращо. Нека само отпаднат ограниченията и ще видим как това отдъхване ще се превърне в задъхване. Защото решението не е да спрем за миг и да изчистим, а после пак да окалпазим, а да се научим плавно и продължително да пазим и да се грижим. А този урок няма да се усвои с извънредна, отежняваща ситуация. Напротив! Тези, които се замислят за света, в който живеят и полагат грижи за него, ще продължат да го правят, тези които меткат фасовете по предните редове на стадиона, чупят бутилките и гледат свирепо агитките от противниковия отбор, ще продължат да действат като прасе в резиденция. И това, че известно време не са били на мач, няма да ги спре, напротив още повече ще ги настърви. Така че, ще помоля тези, които апелират Светлината да надделее, да го правят тихо, защото тези светлите нямат нужда от приканване, а онези другите – се разяряват повече. И така на никой не се помага, само се напомпва някое конкретно усещане за гуру. Истинските духовни учители не обясняват и назидават, и не се нуждаят от трибуна, защото знаят, че така няма да пробудят никой. Те следват своя път и дават добър пример, без да се интересуват кой ги следва и до къде.
Ситуацията с коронния вирус няма как да разруши Стария (бездуховен) свят и да настъпи Новия. Промени има и ще има, но те са свързани с много загуби – човешки и икономически. Не с безнравствеността и посредствеността. Не искам да бъда на другата крайност и да звуча песимистично, но не винаги след криза има възход. Голяма част от хората са жертви на големи загуби и в подобни ситуации много рядко човек се въздига, по – често оскотява. Понякога трудностите просветляват ума и ни променят, но само някои от тях ни доближават до божественото, повечето ни превръщат в животни. Надявам се скоро светът да се отвори и да си върнем обичайния живот без ограничения и тогава искам да видя всички „духовни“ наставници как ще отброят зърното от плявата. И дали ще бъдат достатъчно честни да си се поставят във втората купчина. Зрънцата са малко, но те не светят на сцената, а хранят тихо и постоянно – с пример и жертва за другите. Затова, мили приятели, когато ме питате как аз виждам ситуацията в момента и от къде тоя песимизъм, ще кажа: виждам я рай за „просветители“ и неизвестна за духовно търсещите. А песимизмът е само равносметка на всички призиви да се съберат всички събудени и да озарят душите на останалите. Защото различното от да не спиш, не означава непременно да си събуден, и да си отдъхне планетата – от да въздъхне. Има един среден път, който може би е най-приемлив, защото нито вреди, нито прекалява и той не афишира светлината, а тлее в малко пламъче, което се подема от едни, но подминава от други. Но тези, които досегне , не прави учители, а им помага да бъдат морални, състрадателни и отговорни. И, ако дават, да го правят тихо и незабележимо. Ако градят, да си траят, защото тези, които трябва, ще видят новопостроеното и ще му се възхитят и ще пожелаят да го обитават. А, които не трябва, ще продължават да рушат и нито един заздравен с неистов патос апел няма да ги докосне, напротив, ще ги разяри. Ето защо, не ми афиширайте новия световен ред, тъй като много голяма част от човечеството си обожава хаоса. И знаете ли защо?.. защото в хаоса отговорността е обща и никой не я поема върху себе си.
Ако някой може да създаде земния рай, да го стори, а ние простосмъртните ще наблюдаваме и ще определим дали да кандидатстваме за приемане или да си останем в ада на бездуховността. Единствено, моля, не ме информирайте за всяко посадено семенце в Едемската градина, защото нито един архитект или строител не показва всяка тухла или пръска вар преди да ги положи – той си действа по план и когато изгради желаното, то само се вижда – и се пожелава или отвращава. И докато градите, без агитации или припявания с песента на Васко Кръпката „Нека бъде светлина“, да не вземе да се обиди или и той като мен да не вярва, че сега е момента да направим живота си песен. Ако все пак се случи, нека не забравяме, че колкото и гръмка да е песента, има и глухи. И е безумство да им пеем.
Бързам да уточня, че не съм убедена дали съм от представителите на Стария свят, но това неизменно не ме поставя в тъмнина. Ще ми се и аз да запея „Нека бъде светлина“, ама нито съм сигурна, че мога да пея, нито, че ще намеря фенове. Защото фенове се печелят с талант и страст, с искреност и пример. Не с лозунги. Хайде, хайде, садете семенца, не пейте, а ние като видим рая, сами ще научим текста и ще синхронизираме мелодията. И зърното от плявата няма да има нужда да се отсява, защото те вече ще са се раздалечили. А светлината не би била оценена без тъмнината. Отделно, видимият светлинен спектър е ограничен за човешкото око. Затова нека бъде светлина, но умерена, толкова, колкото можем да видим без да ослепеем или изгорим.
