При скорошната епидемиологична обстановка някак хората съвсем се изплашихме и вече започнахме да се питаме дали това уединение няма да се превърне в постоянен начин на преживяване. Въпреки обичайния оптимизъм и опитите да намеря надежда в някоя от предложените ни астрални, политически, конспиративни и какви ли не теории, в един момент замръзнах. Но не замръзване от метеорологични условия, а едно такова приказно като оборена от дълбок сън. Ей сега изпитах какво са описали братя Грим в приказката „Спящата красавица“ и си представих как може огъня да заспи и месото, което се пече, да спре да цвърчи.
Като герой от приказката съм от доста време, живея в едно бездвижение и безвъодушевление, че вече не се чудя как да назова това затишие, а колко време може да се издържи в него, ще се появи ли някой принц да ни събуди и пробуждайки се, ще можем ли като в историята да продължим, откъдето сме спрели. Споделям с приятелка тези мои разсъждения, а тя смеейки се ми казва: Хайде сега се изкара спящата красавица! Как можа да и хрумне?! В нито една приказка не ми се ще да съм главния герой – на тях все се падат най-големите изпитания и вярно – интересно е, но аз предпочитам спокойствие в периферията, където са скрити на пръв поглед обикновени преживявания, но реално най-реалистични и възможни, а увлекателното в тях е точно осъществимостта им, не по зададен, а по твой, оригинален начин. Затова изобщо не искам да лежа в едно легло и да чакам принца при това с рана в пръста от вретеното, аз съм онзи застинал кон с вдигнат крак, който още се опитва да го свали и да се спусне в галоп по пътя си. Но най за предпочитане в тази приказка е да си орисницата. Докато царството спи, тя някъде вършее. Вярно е, че никъде не се споменава къде отива тя след клетвата си, ама със сигурност не чака принц да я събуди.
И в настоящата труднопоносима ситуация, докато ние сме в летаргия, търся орисниците, не принцове, а орисници, защото ми се ще да знам какво се случва с тях. Къде щъкат, как се забавляват и какво вино пият? Само не ме питайте защо ме интересува пък точно какво вино предпочитат? Защото то е определящо за това дали ще им завидя или ще ги ожаля. Защото в тази безтегловност, като се вземе предвид обичайния ми активен социален живот, почти никой не ми се обади с друга тема, освен вирусната. Имаше само няколко ведри обаждания и те бяха свързани с покани за розе. И тук най-важно е не виното, а конкретно вида– розето: това е напитката „ни риба, ни рак“. Хем е направено от червено грозде, ама не е червено, хем по технологията на бялото вино, ама не е бяло. Някаква модификация, която взема ароматите на едното, а цветовете и плътността на другото. Нещо, което не е съвсем естествено и само като го видиш и опиташ разбираш, че е несериозно като цвета си. И тук възниква въпросът защо поканите в период на изолация са за излизане на розе? Защо ме канят само приятелки, които обичат розе? И като задълбах, изгубих абзаца от горната приказка, и се пренесох в размисли за цветовете на вината и връзката им с любителите им. Замислих се колко мои познати дами предпочитат тази напитка и какво ги обединява?
Жените- пиячки не пият розе, за тях това вино е лигаво и нито ги насища, нито отговаря на същността им. Почитателките на розето не биха изпили сами бутилка, за тях това е напитка за компания и лековати разговори. Брутният вътрешен продукт или епидемия не се обсъждат на розе. Както това вино се комбинира с пикантни храни, така върви и с такива разговори, най-вече лежерни с насоченост към кокетство. Розовото винце го препоръчват и със сирена, и с морски дарове, и с пикантни храни, та чак с барбекю. Възрастна достолепна жена никога не би избрала този вид питие. То е запазено за дами, които обичат флирта или пикантерията в живота. Ето от къде идва поканата в ситуация на дистанцираност. От хора, които не са склонни да задълбаят в тъмата, а търсят розов цвят в атмосфера на безнадеждност. Опитайте, когато влезем в нормален ритъм, да проверите теорията ми. Наблюдавайте в някой ресторант двойки, в които дамата пие розе. Често мъжът ще бъде по-млад, дамата обезателно нагласена по последна мода, защото розето неизменно върви с големи висящи обици и някоя козметична намеса. Преди някои да се припознаят и да ме анатемост, ще кажа, че тези изводи са плод на мои бегли наблюдения, аз не познавам цялото женско царство и е допустимо да имам пробив в теорията, но бързам да добавя, че всяка дума в този блог е мой извод или преживяване и няма претенции за научност или статистика.
Ако дама, която обича розе, си избира мъж за един ден, тя няма да потърси някой академик, който да ѝ обясни правописа на нумерология (ако случайно някой такъв е попаднал в блога ми, моля да ме потърси, защото наистина ме интересува етимологията на думата, а аз обещавам, че няма да пия розе, докато слушам лекцията му), а ще предпочете атлетичен тип, който е актуален за деня, с който, ако се появи, ще бъде забелязана и дори ще пробуди завист. Защото някак си по презумпция почитателките на розето обичат публичността. Нямам претенции за солиден контакт в социалните мрежи, но определено там има най-много снимки на розовата напитка, повече отколкото на другите алкохолни видове. Друг начин да проверите теорията ми е, ако имате приятелка, която има любовник, попитайте я какво носи, насочена към любовното гнездо. Солиден процент ще ви посочи-розе. Дотолкова, че открих връзката, защо тази напитка гони вируса. Ами, ако изборът на розето по някакъв начин е свързан с привързаността към разнообразните ласки, то е очевидно. Колкото по-силно замаяни сме от любовни трепети, толкова по-високи са вибрациите на радостта, а вече е доказано, че хора в подобни честоти на вълнение не са податливи на вируси. Само моля да не се приемат хипотезите ми като тласък да се изкупи розето от магазините като нов вид ваксина. Напитката действа само на дамите с розови души, а не на всеки, който я пие. Забелязала съм, че поклонничките на розето, когато са в компания на приятелки, винаги ги приканват и те да си поръчат това и много често успяват да повлияят. Познавам не една дама, която не обича това питие, но често го пие в компания на почитателките му.
Естествено, всеки цвят и вид вино си има своите последователки. За жените – бяло вино мога да кажа, че те търсят лекотата в живота. Белите вина вървят с леки храни и се сервират охладени. Забелязала съм, че пиещите бяло вино в някаква степен са безпочвени идеалисти и се нуждаят от охлаждане на страстта понякога. Тези напитка се предпочита в горещо време, а в студеното често се заменя с други. Обичайно се комбинира с предястия и по подобен начин бих определила фенките ѝ – като преди основното за мъжа. Тези дами залагат на женското в себе си и смятат, че е достатъчно, че притежават женските полови белези. И рядко се стремят да изявят специфичното на жената в себе си. Ако един мъж иска жена до него, той ще предпочете дамата – бяло вино, но ако му трябва плътност и дълбочина, няма да бъде задоволен. Защото това вино има светъл вид и вкус, но не е достатъчно да му даде опиянение и да го изненадва непрестанно. И, ако все пак попаднем на дама, която пие целогодишно бяло вино, а не само лете, защото така е прието, а е вярна на предпочитанието си, тогава наистина страстта е на висота и тя няма да варира в следствие на охлаждане. С подобна дама може да се проникне отвъд кехлибара и да се открият повече цветове и плътност.
Преди да се впусна в размишления за червеното вино искам да попитам колко жени познавате, които разпознават сортовете червено вино и го пият целогодишно? Може навън да е 40 градуса, но те са верни на цвета, плътността и аромата. На такива жени освен кръвта и душата им е рубинена. Техният кръвопоток е обилен като устрема им в живота. Важно е да отбележа, че не говоря за дами, които пият червено вино, за да се напият и биха пили всякакво, стига да ги хване. Става дума за дами, които са последователни не само към цвета, аромата и плътността. От тях повърхностност не чакай, защото са се потопили в дълбокото и вече знаят как да комбинират и с блюдата, и със съществуването. Тази жена знае какво иска и грам не ѝ дреме, че някоя розетка, която не знае какво е вино, лятото ще ѝ каже, че сега не се пие червено. Тя пие, защото ѝ е вълнуващо и омайно, защото това е нейният избор, и защото вече е създала специално отношение с този вид питие. Мнозина ще кажат, че червеното вино е по-тежко и повече приляга на мъжете. Но това, че го избират някои жени, не ги прави солидни по мъжки, напротив отстоява ги, но с индивидуалност в женското царство. Предпочитанието им не ги приравнява на мъжете и не ги превръща в търсачки на сила, защото те носят в себе си такава, но омекотена по женски. Колко чаши червено вино може да изпие една дама? Не много, т.е. те не търсят количество, а проникновение, наситеност. Това търсят и това дават в отношенията….и в битието.
Има, обаче, един особен вид вина – плодовите. И не един пияч ще ви каже, че това не е вино, а лигавене. Аз съм на друго мнение: човек, който знае какво иска, търси го, докато го намери, разпознава го сред милиони и няма да пие с теб бяло вино, с другата розе, с трети – бира, може да не е пияч, но категорично знае какво и защо го желае. Знаете ли кои обичат сангрия – подсладено и плодово вино? Тези, които от една страна искат да са верни на червеното вино, а от друга търсят духовността по пътя си. Те се нуждаят от малко сладост, щото са се удавили и преуморили от дълбочини. А плодовете във виното им доставят някаква самобитност. Те в глътка поемат и алкохол, и витамини. Обичат и грешното, физическото, но се стремят и към духовното, извисяващото. Дамите, предпочитащи плодови вина не могат да бъдат кралици, защото често в тях доминира малкото момиченце, което както знаем, често ни изненадва. Това, че променят доминантата си, не означава, че не знаят какво искат. Те знаят, но искат много и докато се усетиш да им угодиш в едно, вече са пренасочили енергията си към друг приказен стремеж. Затова за тях е важна дълбочината, но и оригиналността. И намират тази чудноватост в плода, защото са преситени от задълбаването в живота. Искат лекотата на розетките, но не им е дадена. Те няма да минат на бяло или розе, а ще я намерят в парченцата плод. Хем малко да се нашарят, хем да са си в дълбокото. И няма как да направиш фен на сангрията дама, която пие, каквото ѝ сипеш.
И да се върнем на изначалния въпрос – какво пият орисниците, забавлявайки се с нашата застиналост? Автоматично изключваме бялото и червеното. Или розе, или сангрия? Ако пиеха розе, отдавна да са изоставили призванието си да се занимават с предопределения на новородените и да пърхаха с мигли пред някой фитнес – маниак, който им обещава наслади с мускулите си. По-скоро се давят в някоя бъчва със сангрия, замисляйки някое сложно бездънно предизвикателство, докато намерят и някое плодче – решение и ни пуснат някой ключ – принц, който да ни събуди.
Наздраве, орисници, изгълтайте плътната рубинена течност и излапайте плодовете в нея, защото се уморихме да сме в замрял галоп! И, докато си допиете, събуждайки ни, аз ще си купя бутилка розе. За всеки случай. Защото кой знае?.. приказката още не е свършила.
