Парченца пламенност
Докато в небето се боричкат палави облачета, кискат се и навред се носи бял пух, аз моля да ми подариш една запетая от душата си...кратка разходка в сланата с измръзнали пръсти...в твоите. Колко изтезание...
Парченца пламенност
Дъждовните капки облизват кожата ми - оставят следи от наслада...моята. Изневерих ти... с есента.
Парченца пламенност
Пролетта била време за влюбване...с нейния цъфтеж се пробуждал порива за ласка и взаимност. А в останалите сезони къде да скрием презрелите от копнеж усещания?...в сокът на плодовете е скрита неговата безпаметност за мен....
Парченца пламенност
Самотна пейка в парка побира съзнанието ми...глухо падат листа, отнемайки спомените. Есента е времето на пропуснатите любови...под шарената шума се е скътала твоята?
Парченца пламенност
Трака станът на есента...тъче обагрена черга. За кой ли жених подготвя чеиза си?..още месец, докато се разголи напълно...Но дали е достатъчно, за да го съблазни и да я обикне завинаги.
Парченца пламенност
Ако намокриш крилата на пеперуда, дали ще полети отново?...Небето реди облаците в петолиние - пише сюита за дъжд. Помогни ми да спася полета, с който ти показвам порива, наречен Аморе.
Парченца пламенност
Лилав еднорог препуска в сърцето ми...Подшушна на капилярите да ускорят темпото...очите ми се изпълниха със светлина...всеки мой атом танцува. Откога мисълта за теб е приказен герой?
Парченца пламенност
Замълчи, ако не намираш думите, с които да ми кажеш коя мелодия трепва в сърцето ти, щом видиш усмивката ми...Мечтая за симфония, но тишината ти ми запява реквием...
Парченца пламенност
Как да си платя за любовта ти?..Жълтурчетата прецъфтяха, а маковете, които обсебват очите ми,са недостатъчни. С тишината на сърцето ще отброя цената…или е малко?
Парченца пламенност
Заключваме очакванията си за близост зад железни врати. И после не разбираме защо в сърцето ехти този шум на разбито желязо. Нима е трудно да се обича от разстояние?... Желязото не можеш да счупиш....