Парченца пламенност
Върни ме в детството, Любов, когато те търсеше с пълни очи, момичето с лешникови плитки и очи пистакио. Цамбуркаше в локвите, чакайки одобрението ти и затъваше в тресавища, когато я гледаше надменно…
Парченца пламенност
Изкашля се слънцето и събуди заспалата птичка. Сърцето ѝ затанцува в съмнения: дали в летния ден ще политне самотна?...Вярата на трепкащото лекокрило пернато би се върнала, ако чуе как бие сърцето ти.
Парченца пламенност
Можеш ли да плуваш в най-пълноводния поток на мирозданието?...Ако умееш, потъни в очите ми! Докато си в мен...ще видиш къс от рая.
Парченца пламенност
Връзка смеещи се слънца в ръката ми, откъснати от росната леха. Дали цветята са по-красиви от любовта ми? Могат ли те да запалят огън в сърцето ми? Невъзможно…любовта освободи хвата ми и ме докосна....
Парченца пламенност
Ако попаднеш сутрин рано в претъпкана с лакомства сладкарница, какво би те изкушило, какво би си взел? Аз бих потърсила сред вкусотиите ментов бонбон. Само за миг освежава дъха и погледа ти и те...
Парченца пламенност
На ръката ми капки боя рисуват мечтата за лятото...споделено кафе, подсладено с аромата ти, малък остров, в който да затворим покоя си, отсечка вяра, с която да задраскаме съмненията със звъна на камбаните, които...
Парченца пламенност
Ранено врабче съм в небето...с всяко замахване на крилата, правя тревата червена. А от смесването на цветовете огрява слънцето...без кръвта ми,няма топлина.
Парченца пламенност
С черешов сок по устните нашепвам:сянката на мака е птица в полет...но се вижда само от пролетно просветени души. Внимавай!...преди миг настъпи крилото на аленочервено цвете.
Парченца пламенност
Усмивката ми е като изгряващо небе след дъжд...свети и топли, защото отразява сиянието на усещането, което буди Любовта в мен. Тя отваря онази скоба в сърцето ми, където стои щастието.
Парченца пламенност
Сбръчкани от мокротата цъфналите клони, също като душата ми - зейнала в доверчиво упование. Ароматът не е пролетен, а измамен…също като нежността.